облик

Речник на българския език

о̀блик — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. о̀блици, (два) о̀блика, м.
1. Очертание, вид, форма. Сградата има интересен облик.
2. Душевност, характер. Нравствен облик.
3. Спец. Остар. Падежна форма.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • облек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лик
непълен член об-ли-ка
пълен член об-ли-кът
мн.ч. об-ли-ци
членувано об-ли-ци-те
бройна форма об-ли-ка
звателна форма —

Връзки