лик

Речник на българския език

1. лик съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ликъ̀т, лика̀, мн. лѝкове, (два) лѝка, м.
1. Лице на човек. Помня лика му.
2. Прен. Образ, външен вид, духовен облик. Нравствен лик. Ликът на луната.
3. Остар. Портрет, снимка. Подарявам ти лика си.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лик
непълен член ли-ка
пълен член ли-кът
мн.ч. ли-ко-ве
членувано ли-ко-ве-те
бройна форма ли-ка
звателна форма

2. Лик географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение