фигура

мн. фѝгури, ж.
1. Спец. В геометрията — заградена от непрекъсната линия плоскост, както и съвкупност от разположени в определен ред точки, линии, повърхности или тела. Геометрична фигура.
2. Очертание на нещо, външен вид; образ. Тази фигура ми е неизвестна. Една фигура се изгуби в мрака.
3. Това, което се описва, очертава върху някаква плоскост при движение, танц, летене, плетене и др.
4. Схема, таблица и др. за илюстрация в книга.
5. Очертание на човешкото тяло; телосложение. Елегантна фигура. Пълна фигура.
6. Скулптурно или живописно изображение на човек или животно. Мраморна фигура. Картина с няколко фигури.
7. Прен. Човек с неговите особени качества, обикн. в литературата, историята и др.; образ, герой. Голяма фигура в българската история е Паисий.
8. Изваяни метални, дървени или др. приспособления за игра на шах. Най-силната шахматна фигура е царицата.
9. Спец. В стилистиката — устойчива и повтаряща се конструкция от думи, която усилва изразителността на речта. Стилистична фигура.