силует

Речник на българския език

силуѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. силуети, (два) силуета, м.
1. Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. Върху витрината има интересен силует.
2. Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен.

Грешни изписвания (3)

  • селоет
  • селует
  • силоет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-лу-ет
непълен член си-лу-е-та
пълен член си-лу-е-тът
мн.ч. си-лу-е-ти
членувано си-лу-е-ти-те
бройна форма си-лу-е-та
звателна форма