контура

Речник на българския език

1. конту̀ра — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контуръ
  • кунтура
  • кунтуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ту-ра
членувано кон-ту-ра-та
мн.ч. кон-ту-ри
членувано кон-ту-ри-те
звателна форма —

2. контура — ед. ч. непълен член

контура е производна форма на контур (ед. ч. непълен член).

3. контура — бройна форма

контура е производна форма на контур (бройна форма).

Връзки