конту̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. конту̀ри, (два) конту̀ра, м. Външните очертания на фигура, образ. В мъглата личат само контурите на блоковете. Контур на лицето.
прил. конту̀рен, конту̀рна, конту̀рно, мн. контурни. Контурна линия.
прил. конту̀рен, конту̀рна, конту̀рно, мн. контурни. Контурна линия.
Грешни изписвания (1)
- кунтур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-тур | |
|---|---|---|
| непълен член | кон-ту-ра | |
| пълен член | кон-ту-рът | |
| мн.ч. | кон-ту-ри | |
| членувано | кон-ту-ри-те | |
| бройна форма | кон-ту-ра | |
| звателна форма | — | |