линия

мн. лѝнии, ж.
1. Реална или мислена черта, която съединява две точки или е граница при пресичането на две повърхности. Права линия. Начупена линия. Линията на хоризонта.
2. Черта. Тънка линия. Дебели линии.
3. Линийка (във 2 знач.).
4. Черта по някаква граница или по релеф; очертание. Гранична линия. Линията на планината. Крайбрежна линия. Линията на носа ѝ. Линията на лицето.
5. Разположение на предмети в един ред. Линията на хотелите.
6. Специално построен път от релси, както и всеки друг транспортен път, съобщителна връзка и др. Железопътна линия. Тролейна линия. Въздушна линия. Съобщителна линия. Телефонна линия.
7. Прен. В родословието — ред на родствена връзка. Роднини по майчина линия. По бабина ми линия. По пряка линия.
8. Прен. Направление, начин на мислене или на действие. Революционна линия.
• По линия на. — Област на действие. По обществена линия. Успехи по научна линия. По професионална линия.
• Възходяща линия. — Линия за определяне на родство, което върви от син към баща, към дядо и т. н.
• Низходяща линия. — Линия на родство, което върви от бащата към сина и внука.
• По всички линии. — Във всички посоки; във всички области. Зле съм по всички линии.
• Пазя линия. — Вземам мерки да не напълнея.
• В глуха линия. 1. — В странична линия (за повредени вагони).
2. Разг. На незначителна работа или длъжност.