поза

Речник на българския език

по̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀зи, ж.
1. Определено положение на тялото (за снимка и др.).
2. Прен. Неискрено поведение; преструвка. Всичко у него е поза.

Грешни изписвания (1)

  • позъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-за
членувано по-за-та
мн.ч. по-зи
членувано по-зи-те
звателна форма