състояние

Речник на българския език

състоя̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. състоя̀ния, ср.
1. Положение, в което се намира някой или нещо. Състояние на водата. Продавам автомобил в добро състояние.
2. Физическо разположение, самочувствие, настроение. В нетрезво състояние.
3. Ценно имущество, богатство. Наследявам състояние. Тази гривна струва цяло състояние.
Агрегатни състояния. — Четирите основни физически състояния, в които се намират веществата (течно, твърдо, газообразно, плазмено).

Грешни изписвания (3)

  • састояние
  • састуяние
  • състуяние

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-то-я-ние
членувано със-то-я-ни-е-то
мн.ч. със-то-я-ния
членувано със-то-я-ни-я-та