самочу̀вствие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Лошо самочувствие. Добро самочувствие.
2. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности. Човек с високо самочувствие. Повдигам самочувствието му.
1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Лошо самочувствие. Добро самочувствие.
2. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности. Човек с високо самочувствие. Повдигам самочувствието му.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- самучувствие
- съмочувствие
- съмучувствие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-чув-с-т-вие | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-чув-с-т-ви-е-то | |
| мн.ч. | са-мо-чув-с-т-вия | |
| членувано | са-мо-чув-с-т-ви-я-та |