самосъзнание

Речник на българския език

самосъзна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Осъзнаване на собствената личност, на качествата и ролята и по отношение на обективния свят; съзнание.

Грешни изписвания (7)

  • самосазнание
  • самусазнание
  • самусъзнание
  • съмосазнание
  • съмосъзнание
  • съмусазнание
  • съмусъзнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-съз-на-ние
членувано са-мо-съз-на-ни-е-то
мн.ч. са-мо-съз-на-ния
членувано са-мо-съз-на-ни-я-та