фаза

Речник на българския език

фа̀за — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. фа̀зи, ж.
1. Период, момент или определена степен в развитието на нещо; етап, стадий. Първа фаза на войната. Лунни фази.
2. Спец. Една от електрическите вериги в генератор и токът, който протича в нея.
прил. фа̀зов, фа̀зова, фа̀зово, мн. фа̀зови. Фазово развитие.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • фазъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фа-за
членувано фа-за-та
мн.ч. фа-зи
членувано фа-зи-те
звателна форма —

Връзки