1.
стѐпен
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
степента̀, мн. стѐпени, ж.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
прил. стѐпенен, стѐпенна, стѐпенно, мн. стѐпенни. Степенна разлика.
• На ента степен. — Разг. Многократно, безкрайно.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
прил. стѐпенен, стѐпенна, стѐпенно, мн. стѐпенни. Степенна разлика.
• На ента степен. — Разг. Многократно, безкрайно.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- степин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сте-пен | |
|---|---|---|
| членувано | сте-пен-та | |
| мн.ч. | сте-пе-ни | |
| членувано | сте-пе-ни-те | |
| звателна форма | — | |
2.
стѐпен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
степента̀, мн. стѐпени, ж.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
прил. стѐпенен, стѐпенна, стѐпенно, мн. стѐпенни. Степенна разлика.
• На ента степен. — Разг. Многократно, безкрайно.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен.
прил. стѐпенен, стѐпенна, стѐпенно, мн. стѐпенни. Степенна разлика.
• На ента степен. — Разг. Многократно, безкрайно.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- степин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сте-пен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | степ-ния | ||
| пълен член | степ-ни-ят | ||
| ж. р. | степ-на | ||
| членувано | степ-на-та | ||
| ср. р. | степ-но | ||
| членувано | степ-но-то | ||
| мн. ч. | степ-ни | ||
| членувано | степ-ни-те | ||