ранг

Речник на българския език

ранг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рангът, ранга, мн. рангове, (два) ранга, м.
1. Чин, степен, звание, сан. Висок ранг.
2. Величина, степен на значение. Малко са хората от неговия ранг.

Грешни изписвания (1)

  • ранк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ранг
непълен член ран-га
пълен член ран-гът
мн.ч. ран-го-ве
членувано ран-го-ве-те
бройна форма ран-га
звателна форма