звание

Речник на българския език

зва̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. зва̀ния, ср.
1. Наименование на професия, длъжност, чин в служебната йерархия. В дипломата е посочено званието учител в средните училища. Получи звание доцент. Генералско звание.
2. Название, получено за заслуги или за степен на квалификация в науката, спорта, изкуството и т. н. Носи званието народен поет. Получи званието майстор на спорта.
3. Призвание, задължения в живота. Трудно е да носиш званието майка.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зва-ние
членувано зва-ни-е-то
мн.ч. зва-ния
членувано зва-ни-я-та