ста̀тус
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Положение, състояние. Висок обществен статус. Подобрявам статуса. Имам статус. Придобивам статус.
Грешни изписвания (1)
- статос
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ста-тус | |
|---|---|---|
| непълен член | ста-ту-са | |
| пълен член | ста-ту-сът | |
| мн.ч. | ста-ту-си | |
| членувано | ста-ту-си-те | |
| бройна форма | ста-ту-са | |
| звателна форма | — | |