сан

Речник на българския език

1. сан — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

санът, сана, мн. санове, (два) сана, м.
1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика.
2. Звание, пост, степен, чин. Нося висок сан. Имам най-ниския сан. Удостоявам със сан “доктор хонорис кауза”.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан
непълен член са-на
пълен член са-нът
мн.ч. са-но-ве
членувано са-но-ве-те
бройна форма са-на
звателна форма —

2. Сан — държава (тип 196) редактиране

Значение

Връзки