удостояване

Речник на българския език

удостоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • одостояване
  • одостоявъне
  • одостуяване
  • одостуявъне
  • одустояване
  • одустоявъне
  • одустуяване
  • одустуявъне
  • удостоявъне
  • удостуяване
  • удостуявъне
  • удустояване
  • удустоявъне
  • удустуяване
  • удустуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удос-то-я-ва-не
членувано удос-то-я-ва-не-то
мн.ч. удос-то-я-ва-ния
членувано удос-то-я-ва-ни-я-та