почест

Речник на българския език

по̀чест съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

почестта̀, мн. по̀чести, ж. Външен израз на уважение, почит.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • почист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-чест
членувано по-чест-та
мн.ч. по-чес-ти
членувано по-чес-ти-те
звателна форма