зачитане

Речник на българския език

зачѝтане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • зачитани
  • зачитъне
  • зачитъни
  • зъчитане
  • зъчитани
  • зъчитъне
  • зъчитъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-чи-та-не
членувано за-чи-та-не-то
мн.ч. за-чи-та-ния
членувано за-чи-та-ни-я-та