респект

Речник на българския език

респѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Уважение, почит, почитание, страхопочитание. Обръщам се с респект към някого. Внушавам респект.

Грешни изписвания (1)

  • риспект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-пект
непълен член рес-пек-та
пълен член рес-пек-тът
мн.ч. рес-пек-ти
членувано рес-пек-ти-те
бройна форма рес-пек-та
звателна форма