страхопочитание

Речник на българския език

страхопочита̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ж., само ед. Голямо уважение, респект, благоговение, което граничи със страх; почтителен страх. Гледам със страхопочитание.

Грешни изписвания (15)

  • страхопочетание
  • страхопучетание
  • страхопучитание
  • страхупочетание
  • страхупочитание
  • страхупучетание
  • страхупучитание
  • стръхопочетание
  • стръхопочитание
  • стръхопучетание
  • стръхопучитание
  • стръхупочетание
  • стръхупочитание
  • стръхупучетание
  • стръхупучитание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-хо-по-чи-та-ние
членувано стра-хо-по-чи-та-ни-е-то
мн.ч. стра-хо-по-чи-та-ния
членувано стра-хо-по-чи-та-ни-я-та