почтителен

Речник на българския език

почтѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

почтѝтелна, почтѝтелно, мн. почтѝтелни, прил.
1. Който се отнася с почит. Почтителен човек.
2. Който изразява почит. Почтителен поклон.
същ. почтѝтелност, почтителността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • почтителин
  • почтитилен
  • почтитилин
  • пучтителен
  • пучтителин
  • пучтитилен
  • пучтитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поч-ти-те-лен
непълен член поч-ти-тел-ния
пълен член поч-ти-тел-ни-ят
ж. р. поч-ти-тел-на
членувано поч-ти-тел-на-та
ср. р. поч-ти-тел-но
членувано поч-ти-тел-но-то
мн. ч. поч-ти-тел-ни
членувано поч-ти-тел-ни-те