смирен

Речник на българския език

1. смирѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • смерен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сми-рен
непълен член сми-ре-ния
пълен член сми-ре-ни-ят
ж. р. сми-ре-на
членувано сми-ре-на-та
ср. р. сми-ре-но
членувано сми-ре-но-то
мн. ч. сми-ре-ни
членувано сми-ре-ни-те

2. смирен — мин. страд. прич. м. р.

смирен е производна форма на смиря (мин. страд. прич. м. р.).