смиреният

Речник на българския език

1. смиреният — м. р. пълен член

смиреният е производна форма на смирен (м. р. пълен член).

2. смиреният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

смиреният е производна форма на смиря (мин. страд. прич. м. р. пълен член).