1.
поко̀рен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
поко̀рна, поко̀рно, мн. поко̀рни, прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
същ. поко̀рност, покорността̀, ж.
покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.
същ. поко̀рност, покорността̀, ж.
покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- покорин
- пукорен
- пукорин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-ко-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-ко-ре-ния | ||
| пълен член | по-ко-ре-ни-ят | ||
| ж. р. | по-ко-ре-на | ||
| членувано | по-ко-ре-на-та | ||
| ср. р. | по-ко-ре-но | ||
| членувано | по-ко-ре-но-то | ||
| мн. ч. | по-ко-ре-ни | ||
| членувано | по-ко-ре-ни-те | ||
2.
поко̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
поко̀рна, поко̀рно, мн. поко̀рни, прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
същ. поко̀рност, покорността̀, ж.
покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.
същ. поко̀рност, покорността̀, ж.
покорѐна, покорѐно, мн. покорѐни, прил. Когото са покорили. Покорена територия.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- покорин
- пукорен
- пукорин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | по-ко-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по-кор-ния | ||
| пълен член | по-кор-ни-ят | ||
| ж. р. | по-кор-на | ||
| членувано | по-кор-на-та | ||
| ср. р. | по-кор-но | ||
| членувано | по-кор-но-то | ||
| мн. ч. | по-кор-ни | ||
| членувано | по-кор-ни-те | ||
3. покорен — мин. страд. прич. м. р.
покорен е производна форма на покоря (мин. страд. прич. м. р.).