верен

Речник на българския език

1. вѐрен прилагателно име (тип 84) редактиране

Значение

вя̀рна, вя̀рно, мн. вѐрни, прил.
1. Предан, привързан, лоялен. Верен приятел. Кучето е най-верният приятел на човека.
2. Който съответства на истината; правилен, точен. Вярно решение.
3. Последователен в действията и характера си. Останах верен на идеята. Верен на себе си.
4. На когото може да се вярва; сигурен, надежден. Верен източник.
5. Безгрешен, безпогрешен. Верен изстрел. Верен усет.
нареч. вя̀рно.
същ. вя̀рност, верността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • верин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-рен
непълен член вер-ния
пълен член вер-ни-ят
ж. р. вяр-на
членувано вяр-на-та
ср. р. вяр-но
членувано вяр-но-то
мн. ч. вер-ни
членувано вер-ни-те

2. Вѐрен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Верин