вярност

Речник на българския език

вя̀рност съществително име, женски род (тип 52a) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Верността е едно от непроменяемите качества на Йеова. Бог е верен на обещанието си, и това предизвиква упование и очакване в онези, които вярват на думите Му, а наказание за онези, които Го мразят — Вт. 7:9,10; Чис. 23:19; Пс. 89:33,34; Евр. 10:23.

Грешни изписвания (3)

  • вярнуст
  • вярнос
  • вярнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вяр-ност
членувано вер-ност-та
мн.ч. вяр-нос-ти
членувано вяр-нос-ти-те
звателна форма