1.
обрѐчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
обрѐчена, обрѐчено, мн. обрѐчени, прил.
1. Разг. Обещан.
2. Който е изправен пред гибел, на когото е предопределена смърт. Болният е обречен.
3. Който изразява състояние на безизходност. С обречен вид излезе пред дъската.
същ. обрѐченост, обречеността̀, ж.
1. Разг. Обещан.
2. Който е изправен пред гибел, на когото е предопределена смърт. Болният е обречен.
3. Който изразява състояние на безизходност. С обречен вид излезе пред дъската.
същ. обрѐченост, обречеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- обречин
- убречен
- убречин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | об-ре-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | об-ре-че-ния | ||
| пълен член | об-ре-че-ни-ят | ||
| ж. р. | об-ре-че-на | ||
| членувано | об-ре-че-на-та | ||
| ср. р. | об-ре-че-но | ||
| членувано | об-ре-че-но-то | ||
| мн. ч. | об-ре-че-ни | ||
| членувано | об-ре-че-ни-те | ||
2. обречен — мин. страд. прич. м. р.
обречен е производна форма на обрека (мин. страд. прич. м. р.).