обречения

Речник на българския език

1. обречения — м. р. непълен член

обречения е производна форма на обречен (м. р. непълен член).

2. обречения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

обречения е производна форма на обрека (мин. страд. прич. м. р. непълен член).