осъден

Речник на българския език

1. осъден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. осъ-ден
непълен член осъ-де-ния
пълен член осъ-де-ни-ят
ж. р. осъ-де-на
членувано осъ-де-на-та
ср. р. осъ-де-но
членувано осъ-де-но-то
мн. ч. осъ-де-ни
членувано осъ-де-ни-те

2. осъден — мин. страд. прич. м. р.

осъден е производна форма на осъдя (мин. страд. прич. м. р.).