1.
у̀корен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
у̀корна, у̀корно, мн. у̀корни, прил.
1. Който предизвиква укор.
2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укорен жест.
1. Който предизвиква укор.
2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укорен жест.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- укорин
- укурен
- укурин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | уко-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | укор-ния | ||
| пълен член | укор-ни-ят | ||
| ж. р. | укор-на | ||
| членувано | укор-на-та | ||
| ср. р. | укор-но | ||
| членувано | укор-но-то | ||
| мн. ч. | укор-ни | ||
| членувано | укор-ни-те | ||
2. укорен — мин. страд. прич. м. р.
укорен е производна форма на укоря (мин. страд. прич. м. р.).