упрек

Речник на българския език

у̀прек — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. у̀преци, (два) у̀прека, м. Укор. Отправям упрек.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • уприк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-рек
непълен член уп-ре-ка
пълен член уп-ре-кът
мн.ч. уп-ре-ци
членувано уп-ре-ци-те
бройна форма уп-ре-ка
звателна форма —

Връзки