мъмрене

Речник на българския език

мъ̀мрене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. мъ̀мрения, ср.
1. Укор.
2. Спец. Вид наказание, обикн. най-малкото.

Грешни изписвания (3)

  • мъмрени
  • мъмрине
  • мъмрини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъм-ре-не
членувано мъм-ре-не-то
мн.ч. мъм-ре-ния
членувано мъм-ре-ни-я-та