калай

Речник на българския език

кала̀й съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

кала̀ят, кала̀я, само ед., м.
1. Сребристобял ковък метал за покриване на медни съдове или за запояване.
2. Прен. Разг. Хокане, мъмрене. Получих двойка и тази вечер ще има калай вкъщи.

Грешни изписвания (1)

  • кълай

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лай
непълен член ка-лая
пълен член ка-ла-ят
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма