порицание

Речник на българския език

порица̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. порица̀ния, ср. Порицаване, упрек, неодобрение.

Грешни изписвания (3)

  • порецание
  • пурецание
  • пурицание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ри-ца-ние
членувано по-ри-ца-ни-е-то
мн.ч. по-ри-ца-ния
членувано по-ри-ца-ни-я-та