осъждане

Речник на българския език

осъ̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осъждани
  • осъждъне
  • осъждъни
  • усъждане
  • усъждани
  • усъждъне
  • усъждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осъж-да-не
членувано осъж-да-не-то
мн.ч. осъж-да-ния
членувано осъж-да-ни-я-та