протест

Речник на българския език

протѐст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. протести, (два) протеста, м.
1. Протестиране.
2. Спец. Известяване на кредитор при неспазване срока на изплащане на полица. Протест на полица.

Грешни изписвания (1)

  • прутест

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-тест
непълен член про-тес-та
пълен член про-тес-тът
мн.ч. про-тес-ти
членувано про-тес-ти-те
бройна форма про-тес-та
звателна форма