възмущѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Силно раздразнение, негодувание, гняв. С възмущение. Изразявам възмущението си.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- вазмоштение
- вазмощение
- вазмуштение
- вазмущение
- възмоштение
- възмощение
- възмуштение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-му-ще-ние | |
|---|---|---|
| членувано | въз-му-ще-ни-е-то | |
| мн.ч. | въз-му-ще-ния | |
| членувано | въз-му-ще-ни-я-та |