роптание

Речник на българския език

ропта̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Роптаене, ропот.

Грешни изписвания (1)

  • руптание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. роп-та-ние
членувано роп-та-ни-е-то
мн.ч. роп-та-ния
членувано роп-та-ни-я-та