отричане

Речник на българския език

отрѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отричани
  • отричъне
  • отричъни
  • утричане
  • утричани
  • утричъне
  • утричъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ри-ча-не
членувано от-ри-ча-не-то
мн.ч. от-ри-ча-ния
членувано от-ри-ча-ни-я-та