опровержение

Речник на българския език

опровержѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. опровержѐния, ср.
1. Само ед. Опровергаване.
2. Съобщение, статия или изказване, с които се опровергава дадено твърдение.

Грешни изписвания (7)

  • опровиржение
  • опрувержение
  • опрувиржение
  • упровержение
  • упровиржение
  • упрувержение
  • упрувиржение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ро-вер-же-ние
членувано оп-ро-вер-же-ни-е-то
мн.ч. оп-ро-вер-же-ния
членувано оп-ро-вер-же-ни-я-та