оборване

Речник на българския език

оборване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обор-ва-не
членувано обор-ва-не-то
мн.ч. обор-ва-ния
членувано обор-ва-ни-я-та