оспорване

Речник на българския език

оспо̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оспорвани
  • оспорвъне
  • оспорвъни
  • успорване
  • успорвани
  • успорвъне
  • успорвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-пор-ва-не
членувано ос-пор-ва-не-то
мн.ч. ос-пор-ва-ния
членувано ос-пор-ва-ни-я-та