отговор

Речник на българския език

о̀тговор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀тговори, (два) о̀тговора, м.
1. Изказване или съобщение в резултат на питане. Давам отговор на въпрос.
2. Отзвук, отглас в резултат на повикване.
3. Излагане на знания върху дадена тема или задача по време на изпит. Отличен отговор.
4. Писмо, с което се отговаря на друго писмо.
5. Резултат от решение на математическа задача. Получихте ли отговора?
6. Публикация, която съдържа опровержение, възражение или обяснение по някакъв повод.

Грешни изписвания (3)

  • отговур
  • отгувор
  • отгувур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-го-вор
непълен член от-го-во-ра
пълен член от-го-во-рът
мн.ч. от-го-во-ри
членувано от-го-во-ри-те
бройна форма от-го-во-ра
звателна форма