отклик

Речник на българския език

о̀тклик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. о̀тклици, (два) о̀тклика, м.
1. Отговор на зов, на призив; отзвук.
2. Израз на отношение към нещо, отзив.

Грешни изписвания (1)

  • отклек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-к-лик
непълен член от-к-ли-ка
пълен член от-к-ли-кът
мн.ч. от-к-ли-ци
членувано от-к-ли-ци-те
бройна форма от-к-ли-ка
звателна форма