ек — Речник на българския език

ек — съществително име, мъжки род (тип 1)

ѐкът, ѐка, мн. ековѐ, (два) ѐка, м.
1. Ехо. Екът на балкана.
2. Ехтеж, кънтеж. Ек от падаща вода.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.