тъ̀тен
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. тъ̀тени, (два) тъ̀тена, м. Тъп продължителен звук от взрив, гръм и др.; бумтене. Глух тътен от стрелбата на оръдията достигаше до него.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- тътин