трополене

Речник на българския език

трополѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • трополени
  • тропулене
  • тропулени
  • труполене
  • труполени
  • трупулене
  • трупулени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-по-ле-не
членувано тро-по-ле-не-то
мн.ч. тро-по-ле-ния
членувано тро-по-ле-ни-я-та