дрънкане

Речник на българския език

дръ̀нкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дрънкани
  • дрънкъне
  • дрънкъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дрън-ка-не
членувано дрън-ка-не-то
мн.ч. дрън-ка-ния
членувано дрън-ка-ни-я-та